Есенни цветя
Ако аз съм сърцето,
Ти бъди кръвта, с която то живее.
Ако аз съм Земята,
Ти бъди водата, която я напоява...
Ако аз съм цветето,
Ти бъди цвета, който краси,
Който ухае!
Цъфти!
Но не увяхвай под огъня
на есенните стрели...
Бъди вечна!
Но не като хербарий без душа,
без капчица роса, която да блести
под ярките слънчеви лъчи...
Само не лъжи всички със своите
цветове, с които ме караш
да се чувствам като дете,
докоснато от добрата фея...
И не злобея като казвам тези думи,
те сами за себе си говорят,
дори без звуци и слова,
ала една душа там някъде се къса
из дебрите на есенните цветя...
© Герасим Григоров All rights reserved.
