Есенни гларуси
На брега скитат влюбени гларуси.
Есента ли докосна земята?...
Колко тъжни са празните плажове.
Сякаш някой ги скри в тишината.
Под вълните на есенни приливи,
в боси стъпки заспива безкраят.
Даже вятърът губи си дирите…
А морето самотно мечтае.
И сънува отново пристанища,
на които струи светлината.
Южен бриз нежно гали душата му
и рисува с вълните фрегати...
Виж, морето тъгува за лятото
и ме пита, и търси, и иска...
Ти къде си, къде е мечтата ни?
Есента тишината разплиска...
Ала в нейните есенни залези
с теб жадуваме пак за морето.
С всеки писък на влюбени гларуси
бие някак... по-друго сърцето.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
