Есенни мечти
ЕСЕННИ МЕЧТИ
Да се влюбиш във мен се моля,
сега на старини,
ако не мога да го сторя,
живот ли е, кажи?
Защо тогава да живея
със мойта самота?
Ни мога песен да запея,
ни стих да сътворя.
Слуха ми искам да погалят
думи горещи, плам:
"С очите си да те изпия,
с устни да те изям.
Не мога аз да се нагледам
на влюбени очи...
От твоята усмивка нежна
кръвта ми ври, кипи.
Опиваш ме кат' старо вино
и в мен се сладост лей...
Защо обичам те, кажи ми?...
Без теб не се живей...
Тъй хубаво ми е със теб,
защо - и аз не знам,
но искам да не свършва век'
този елей, балсам! "
Това мечти са невъзможни
за мен, добре го знам,
но искам в дните ми тревожни
все да гори тоз плам.
Дори и във съня си нощем,
дори на ужким веч',
човек все любовта ще търси,
догде е с жив гледец.
© Анка Келешева All rights reserved.
