Есенни мисли
Ненагледната пролет отдавна отмина.
В сън от ласки очите ми тихо покри.
Есен спусната с четка рисува
златни струи с багри от листи.
А тактуват щурчетата още илюзии,
но със тъжните ноти в опънати струни.
Досънуват на лятото топло звънците,
а целувките жарки моите устни.
Вече няма я и птичата песен,
да ме буди в уханни и светли зори.
Много скоро и дните ще скрият
и тази есен под своите преспи.
Само смуглото слънце по пръстите
отброява последните топли лъчи
и все още довява в мечтите ми
топлота от разлистени пролети.
В шепи сбирам листата окапали
и заспивам с шумоления есенни
на молитвени ноти, потекли
от пъстротата на моите мисли.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
