Есенни мисли
Есен е, есен е… златно-сребриста.
Буди те тихичко с рошави листи…
Клати къдрици в червени корони,
нежни въздишки от устните рони.
Есен е… истинска, топла и жива…
Като съпруга ужасно красива,
дето дори не я бива с метлата –
само разхвърля листа по земята…
Двеста слугини да тичат след нея,
ветри и бури да чистят и веят,
да ù ушият на риза коприва –
няма да стане по-работлива…
Ала е есен златно-сребриста,
рошаво гиздава с есенни листи…
И я обичат мъже и момчета,
и са готови за нея да шетат,
само да спре до вратата им млада,
с плащ на ухаеща горска дъбрава.
И да ги сграбчи във своите скути…
После… да вият зими нечути.
© Нели Господинова All rights reserved.
