Есенни напеви
Есенни напеви
Падат есенни листа,
вятър лудо ги пилее,
вредом стеле се мъгла,
а душата ми копнее...
Как се случи бързо пак,
лятото да си отиде
като някой бързи влак –
яхнал релси. Закъде ли?
Есента с наметка пъстра
бърза с кошница в ръката,
да събере плодовете,
що родила е земята.
Скоро зимата ще чукне
с дълга ледена тояжка
и ще стисне в лед реката,
и гората, и полята...
Но пък пухкави снежинки
ще западат от небето
и във весел танц ще грабнат
и душата, и сърцето.
П. Иванова
© Павлина Иванова All rights reserved.
