Oct 13, 2009, 1:30 PM

Eсенни щрихи

1.1K 0 1

ЕСЕННИ ЩРИХИ


Слънчева есен
броди навред,
целува цветя,
гори и поля.
Усмихна се на птиците
накацали по жиците,
разроши с пръсти-жарава
на дърветата листата,
с вятъра танцуващи палаво...

И...  о, чудо!
Полетата с  багри щедри
се засмяха,
а с позлатени прически
се накиприха дърветата.
Лозите се възгордаха
с тежкия грозд,
овошки се радват
на сладкия плод...

Но птичата песен
утихва...
надалече ятото
отлита.
Листата ветрецът
отвява,
оранжевата си премяна
унило горите събличат.

Тъжно небето заплака.
Тъжен дъжд вали.
Жълта разплакана есен
броди навред
и търси
изгубени
радостни
мигове....

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лиляна Стойчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...