Nov 25, 2017, 8:49 PM

Есенни съмнения

  Poetry » Love
976 0 3

 

 

Пристигна есента студена
и безпокойни  тайна ни откри.
Заключи всичките врати
и те пробуди променена...
 
На този изоставен път
самотен скитник съм сега
и чака горестната ми съдба
присъда от  строгия ти съд.
 
Далеч от градините на Рая
защо не разбих  една врата,
да  приютя бездомната мечта
и като птица да летя в безкрая.
 
 

                                22.09.16 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Аластор All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...