Баирче с храсталаци голи
заплита горски ветрове,
дошли от планината горе,
от каменните върхове.
По улици те тичат боси
и кискат се със леден глас,
в комини крият се, а после
се къпят във дъждовен клас.
А щом нощта извие купол,
звездите чисти ги красят;
от щастие луната счупват
и пак над хълмове летят.
октомври 1989 г.
гр. Сливен
© Лъчезар Цонев All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
