Есенно
В оная есен дъжд плющя след първите ти стъпки
и сякаш жълтите листа са още като кръпки
по селския ни калдъръм, през който ти прегази...
Видях те... рекох си наум: Тук Господ да ме пази!
Тук Господ сили да даде, че как ще се живее -
насън да те деля на две - за мене и за нея...
Сега ми стягаш – нов чепик, от който стават рани
и грешно стъпвам. Грапав вик на късно ято врани
дере в съня ми изранен, защото си далече,
плета ти стих за добър ден, за зимна нощ - елече -
така се топля все до теб, макар че спиш до нея, ...