Есенно
Почука тя, а август ѝ отвори.
А пред вратата – дама с шлифер бял,
събрала скръб във всяка своя пора,
помоли ме за чай и вълнен шал.
Понечих да попитам как се казва…
Прошепна “Есен”. После заваля.
Навярно ще е кратка като разказ,
но цветна сякаш празнична заря.
Тя не е топла. Не е и сърдечна.
Очите ѝ – прозрачни като лед.
От погледа ѝ става ми студено
след погледа ѝ няма друго “след”.
Поседна тихо - хладна и смирена,
във себе си, от себе си, се скри.
Така ужасно си прилича с мене,
Уж есен е … а май че сме сестри.
© Деница Гарелова All rights reserved.
