Sep 7, 2021, 10:14 PM  

Есенно 

  Poetry
298 3 9

Почука тя, а август ѝ отвори.

А пред вратата – дама с шлифер бял,

събрала скръб във всяка своя пора,

помоли ме за чай и вълнен шал.

 

Понечих да попитам как се казва…

Прошепна “Есен”. После заваля.

Навярно ще е кратка като разказ,

но цветна сякаш празнична заря.

 

Тя не е топла. Не е и сърдечна.

Очите ѝ – прозрачни като лед.

От погледа ѝ става ми студено

след погледа ѝ няма друго “след”.

 

Поседна тихо - хладна и смирена,

във себе си, от себе си, се скри.

Така ужасно си прилича с мене,

Уж есен е … а май че сме сестри.

 

 

 

 

 

 

 

 

© Деница Гарелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??