Започва вече често да вали,
въртят се облаци като кълба
на баба ми от преждата.
Часовникът по-често ми шепти,
че вече идва есен.
Е нека. Листата ще жълтеят,
ще си заминат птиците.
Напразно ще се разпилеят,
приморски спомени като жълтици.
Ще заспиват котките пред печките,
дърветата ще скърцат с вятъра.
Есента почуква с пръсти-клечки
по външната врата на лятото.
© Адриана All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
