Започва вече често да вали,
въртят се облаци като кълба
на баба ми от преждата.
Часовникът по-често ми шепти,
че вече идва есен.
Е нека. Листата ще жълтеят,
ще си заминат птиците.
Напразно ще се разпилеят,
приморски спомени като жълтици.
Ще заспиват котките пред печките,
дърветата ще скърцат с вятъра.
Есента почуква с пръсти-клечки ...