Есенно
Аз падам вече с жълтите листа,
с онази неспокойна есен,
в която с нежната мъгла
се чува приглушена песен.
Дали ще мога да допея
най-свидните за мен неща,
за вас навсякъде да разпилея
най-звездни ноти от нощта.
До корените прилепена,
разпервам трепетно ръце
и в тази есен съкровена
пулсирам с нейното сърце.
Каквото търсих изживях
и себе си до днес намерих,
такава съм каквато бях,
така върха си изкатерих.
И там, до жълтите листа,
дочувам как шептят горите,
студена сянка от мъгла
попарва връхчетата на мечтите.
Замислена, заравя есента
едно неписано начало.
Навярно пак през пролетта
ще се покажа в бяло.
© Весела Петева All rights reserved.
