detdim (Детелина) detdim (Детелина)
133
Sep 25, 2008, 11:06 AM

Есенно

1.4K 0 10
Вървях... А есенният вятър ме обгръщаше.
Проникваше в мислите ми хаотични,
които лутаха се в неразбраното. Завръщаха
на дните летни топлината. И практично

заметнах шалчето, което пазеше
горещи спомени... за Любовта,
която бе дошла неканена... но пареща!
Превърнала ни в птици. Суета...

Вървях... Опитвах се да разбера
и мислите да наредя в порядък.
Едва ли някой есенни листа,
флиртуващи със вятъра, редил е?! Крясък...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Детелина All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poetry 5.2K 5.0