Можеше да бъде друга
тази златна, златна есен,
топла, слънчева и дълга,
с циганското лято в пулса си,
с топлото море и вятъра -
южен, нежен и обгръщащ,
с чайките прелитащи и гларуси,
будещи ме в утринта със песен,
със листата разноцветни,
под обувките ми тихо шепнещи,
със последните цветя разлистени
на балкона на дома ми.
Можеше да е по-хубава,
ако беше тук, до мене...
© Генка All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
