Можеше да бъде друга
тази златна, златна есен,
топла, слънчева и дълга,
с циганското лято в пулса си,
с топлото море и вятъра -
южен, нежен и обгръщащ,
с чайките прелитащи и гларуси,
будещи ме в утринта със песен,
със листата разноцветни,
под обувките ми тихо шепнещи,
със последните цветя разлистени
на балкона на дома ми.
Можеше да е по-хубава,
ако беше тук, до мене...
© Генка All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
