Oct 14, 2008, 9:21 AM

Есенно

  Poetry » Love
931 0 11
 

Можеше да бъде друга

тази златна, златна есен,

топла, слънчева и дълга,

с циганското лято в пулса си,

с топлото море и вятъра -

южен, нежен и обгръщащ,

с чайките прелитащи и гларуси,

будещи ме в утринта със песен,

със листата разноцветни,

под обувките ми тихо шепнещи,

със последните цветя разлистени

на балкона на дома ми.

 

Можеше да е по-хубава,

ако беше тук, до мене...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Генка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...