Oct 14, 2008, 9:21 AM

Есенно

  Poetry » Love
933 0 11
 

Можеше да бъде друга

тази златна, златна есен,

топла, слънчева и дълга,

с циганското лято в пулса си,

с топлото море и вятъра -

южен, нежен и обгръщащ,

с чайките прелитащи и гларуси,

будещи ме в утринта със песен,

със листата разноцветни,

под обувките ми тихо шепнещи,

със последните цветя разлистени

на балкона на дома ми.

 

Можеше да е по-хубава,

ако беше тук, до мене...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Генка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...