Можеше да бъде друга
тази златна, златна есен,
топла, слънчева и дълга,
с циганското лято в пулса си,
с топлото море и вятъра -
южен, нежен и обгръщащ,
с чайките прелитащи и гларуси,
будещи ме в утринта със песен,
със листата разноцветни,
под обувките ми тихо шепнещи,
със последните цветя разлистени
на балкона на дома ми.
Можеше да е по-хубава,
ако беше тук, до мене...
© Генка All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
