Есенно, меланхолично
стиснала в капка солена
сърцето ми,
блъска вълните разпенени
тъгата в душата ми.
Пуста, като плажове зимни...
мълчалива като чайка,
подгонена от вятъра.
Рее се в света на чувствата,
стене в безсилие,
търси пролука и
изход към тебе...
Защото там, в ръцете ти, е моето спасение.
В целувките ти е живота ми.
В думите прошепнати е радостта ми.
Не се сърди, когато не вярвам!
Не ме мъчи, когато те питам!
Не ме изгаряй в несигурност,
когато плача за тебе...
защото такъв е света ми,
странен, но смел...
устремен е към тебе
И винаги, когато погледнеш към слънцето...
и лъчите изгарят зениците
ще виждаш любовта ми към тебе.
А тя е жива
и е истинска,
и убива...
пустотата в тебе.
© Деси Мандраджиева All rights reserved.