Есенно настроение
Водù ме пак на смехопада!
И пак да седнем на крило
от водно конче, в тюркоаза
на изгревното зарево.
Там гледките са тъй магични!
Додето стига погледът - кристал.
Из горските къдрици криволичат
реки от цветен изомалт.
Росата там гальовно мърка,
прашецът слънчев щом я утоли,
а тичинките пърхат, пърхат,
когато вятърко им замълви.
Кръжат, развели нежни пелеринки,
облечени в красив възторг,
неспирни пламъчета, нароили се
в очи, разпалени с любов.
Пак там в прегръдка песнопойна
се гуши целият ми свят,
роден от първото, все още знойно,
откъснало се
от гърдите ти
листенце смях.
© Таня Донова All rights reserved.
The work is a contestant:
Носете благодатта в себе си, а тази кошничка с усмивки от мен е за вас!