Искам да обичам есенния вятър, който отронва листата от дърветата.
Да наблюдавам есенния дъжд, стичащ се по стъклените прозорци.
Искам да обичам есенната песен на отиващите си птици.
Да съзерцавам погледа ти по отиващото си лято.
Да обичам старото Ти, но с ново отражение.
Искам да чувствам отново, но да съм силна - пак.
Да чувам отекващите ти стъпки при идващото утро.
Искам да погледна купестите облаци в небето, придобили нов цвят.
Да усетя, че есента е настъпила с отиващия си Ти, оставяйки следа след себе си:
"Ще чакам следващото лято, за да съм с теб, за да обичам отново..."
© Кати Иванова All rights reserved.
Аплодисменти! Необикновен стих с обикновен, много тъжен край. Ако знаеше как ми пасва...