Есенно сбогуване
Есенно сбогуване
Светът променя се наново,
облича новата си дреха удобна,
завива се с ветровете сурови
и куп листа, на есента подобни.
Дърветата губят лист подир лист –
изгубват цветовете пъстри.
Сега светът е станал по-златист,
докоснат е от есенните пръсти.
Но не по това познах есента,
макар отдавна да я чаках.
Познах я единствено по песента
на оставилият всичко, пътуващ със влака.
Да, гарата за последно пустее
преди на дълъг път да се отправя.
Но сега се моля: “Влакът дано закъснее”,
сбогуването с теб да забавя.
Но ето го влака! Потегля навреме...
и тръгвам със него опечален.
Неспособен е той тъга да отнеме,
тъгата, че отделил е тебе от мен.
© Християн All rights reserved.
