Есенно сбогуване

Светът променя се наново,

облича новата си дреха удобна,

завива се с ветровете сурови

и куп листа, на есента подобни.

Дърветата губят лист подир лист –

изгубват цветовете пъстри.

Сега светът е станал по-златист,

докоснат е от есенните пръсти.

Но не по това познах есента,

макар отдавна да я чаках.

Познах я единствено по песента

на оставилият всичко, пътуващ със влака.

Да, гарата за последно пустее

преди на дълъг път да се отправя.

Но сега се моля: “Влакът дано закъснее”,

сбогуването с теб да забавя.

Но ето го влака! Потегля навреме...

и тръгвам със него опечален.

Неспособен е той тъга да отнеме,

тъгата, че отделил е тебе от мен.