Есенно завръщане
Когато в есента ни бавно крачим
прегърнали венеца си от тръни,
когато дните ни са пред здрачаване,
и бѝлото ни стръмно зад гърба е,
към себе си по - често се завръщаме.
Откриваме във всяка капка светлина.
Най - ценната житейска същност,
единствен смисъл придобива любовта.
И вече поизгубили коравия си нрав,
прегръщаме с беззлобото сърце света.
Забравяме (но не от възрастта) и пак
посрещаме несгодите със доброта.
В кандилото на съвестта ни тлее плам
и без да търсим нищо във замяна,
сърцата си превръщаме в молитвен храм,
във който всеки прошка получава.
Достигнали до есенните ни градини
като дърветата приемаме си участта.
А всеки плод, отледан през годините,
богатство е безценно и …от нас следа!
© Даниела Виткова All rights reserved.
