May 1, 2015, 7:36 PM
Етюд
На мен ми стигат мъка и надежда
да изживея пътя разпилян,
да търся себе си в едно безбрежие,
макар останал неразбран.
И шепата звезди, които стихнали,
осъдено в ковчезите мълчат
са спомена за радостта измислена
на пролетнозасмяна плът.
да изживея пътя разпилян,
да търся себе си в едно безбрежие,
макар останал неразбран.
И шепата звезди, които стихнали,
осъдено в ковчезите мълчат
са спомена за радостта измислена
на пролетнозасмяна плът.
© Младен Мисана All rights reserved.
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
