Етюд на дъното на лятото
Дъждът е ефимерен, бързо мина,
прахоса официалните си капки,
нацупен вятър две листа отхапа,
прозя се и изпусна ги в комина.
Стопи́ се в сладост жи́лото на август
като оса затворена в смокиня.
Обичам есента да закъснява.
На дъното на лятото е синьо
и там очите ми ще презимуват.
Морето нося в шарено бърдуче
и бунта на вълни́те, но си струва
в сърцето лятото да те улучи...
... На струйки по наронените перли
небето тихне в млечната си пазва.
Дошло е време, лятото ми каза
и тръгвам в себе си да го намеря.
© Красимира Чакърова All rights reserved.
