Етюд в синьо

Comments

• 

  limeruna (Йоана)

  Човек, взиращ се в бездната, в самото око на Вселената, взиращ се в търсене на тайната на живота. Картини, повече отколкото човек може да понесе и затова неусетно се връща към живота. Много добре описано усещане. Песенно, нежно начало, като нежна картина на любим пейзаж, неусетно преминала през торнадото на истината и все пак оцеляла. Умението да видиш, да видиш както красивото, така и страшното, за да стигнеш до истината... Дълбоки философски послания виждам тук, които не биха могли да се изразят в проза. Дали е философ човек, който не умее да пише поезия? Умението да виждаш света по автентичен начин не може да не буди възхищение. Картината от очите изведнъж оживява. Превръща се в един самостоен, прекрасен свят... И защо е това възхищение, когато всичко си има край? Какво ни дават прозренията, взирането, търсенето, чуденето? Какво, освен чудо, смисъл и наистина изживян живот?! Поезия - магнит за душата...

  2020-10-28T21:58:19+02:00
• 

  Lilia_Anna (Boyana)

  Силнитете ветрове, надигащи морските вълни са отшумели и е настъпило времето на мъртвото вълнение с неговата коварна подмолност, на мисли от дълбочината на сърцето по преживяното и неизживяното, по чисти окъпани в белота красиви спомени, в които оставаме живи. В това зазиждане в стръмното витае една трагична предопределеност. Животът е нелечима рана до свършека. Раним, нелечим, безответен. Така го усетих.

  2019-05-20T17:57:34+03:00
• 

  Izumrudkata (Катя)

  Хареса ми стиха ти , Младене!Поздравления и хубава вечер!

  2017-10-13T23:54:59+03:00
• 

  Довереница (Дочка Василева)

  Стихия от чувства обагрени в синьо-
  цветът на тъгата по всичко отминало,
  което не можем да върнем обратно.
  И пълна догоре е синята ракла...
  
  Благодаря...

  2017-10-11T00:06:06+03:00
• 

  Ve2666 (Василка Ябанджиева)

  Животът е бурно море,не всеки достига бреговете му.Поздрави!

  2017-10-10T16:32:04+03:00