Етюди за Любов 1
Облакът е тип хазартен,
денят му е непредвидим,
днес е бял и елегантен,
утре - груб, мъгла и дим.
А Слънцето е мъж - блести,
спокоен, уравновесен,
ако си сдухнан те теши
и те усмихва всеки ден.
Не са приятели, дори
не си подхождат, но пък на -
в живота случва се, нали -
обикнаха една жена.
Тополата е още млада
и с розови искри в очите,
светът й е една балада
и твърде близко са звездите.
Тя между двамата сияе,
щастлива е и си личи -
обича ги, но сякаш знае,
че изборът ще я боли.
Със Слънцето й е добре
и подредено като в стих,
животът с него не е зле
и топъл е, но... твърде тих.
Виж, Облакът е див щурак,
различен е и как я гали,
умее, просто знае как
огън в нея да разпали.
Тополата коси разпусна -
красавица и то каква,
и сляпо в любовта се впусна -
усети го като жена.
Сърце пред Слънцето разкри -
обича го, но с обич друга -
приятел скъп, но иска и
на Облака ще е съпруга.
И сякаш мъжката съдба
мигът му раздели на две -
сърце изригна за борба,
умът обаче - каза не.
Обречено сърце въстава,
не разбира, а не бива -
приятел Слънцето остава,
важно тя да е щастлива.
... и тиха мъка се разля,
на сърцето камък легна,
единствена остава тя -
първа обич и... последна.
Следва
© toti All rights reserved.
.
