Jun 9, 2009, 5:03 PM

Европейци

  Poetry
588 0 1

                           ЕВРОПЕЙЦИ

 

                  Още по нас вият чакалите.

                  Още в кръчми делим се на две.

                  Още пресушаваме бокали -

                  хулим политици и богове.

 

                  Делим бащина стряха - зверове.

                  За нива забиваме ножа отзад.

                  За всеки втори клюка ковем.

                  Трима сме чета. Пет сме парад.

 

                  И страшна е нашата орис.

                  Мразят ни приятели и врагове.

                  Българска е нашата болест.

                  Затъваме в блато, но с флагове.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мимо Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...