May 13, 2006, 9:09 PM

Езикова Гимназия любима

  Poetry
1.2K 0 3
За моето Любимо училище -
Езикова гимназия "Пейо Яворов"
град Силистра

Може би училище обикновено
като всички други в града
Но за нас то е безценно
и най-прекрасно на света!
Тук учителите са незаменими,
макар да не пишат само шестици.
Умни, щури и непоправими
сме всички ученици.
Всеки ден стават купони,
ангажименти други се отлагат.
Но дойде ли време за контролни
всичко живо над уроците заляга.
Когато дойдохме бяхме деца,
но ето, че сега сме големи.
Заедно гонехме всяка мечта
и разрешавахме всички проблеми.
Но дойде ден да се разделим
и по бузите ни капят сълзи.
Ала трябва да си замълчим
и да затворим примирено очи.
Езикова гимназия любима,
не бихме могли да те забравим.
За нас ти си неповторима
и ние никога не ще те изоставим!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хриси Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....