Езикът български?!

Poetry » Civic

361 0 0

I. Вик

Оскъднява Езикът ни,

чезне клетка по клетка.

И кънти в мен Паисиев вик:

"Българино, какво с теб случва се

в крайна сметка?!"

II. Съдбоносен въпрос

Говорим и пишем с думи,

Излизащи сякаш от Матрица.

И виси със страшна сила

над нас, постоянно,

съдбоносен Въпросът:

Как да възродим Днес

Частица поне от Езика

на Захари Стоянов и в-к 'Марица?"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0