Езикът български?!

Poetry » Civic

355 0 0

I. Вик

Оскъднява Езикът ни,

чезне клетка по клетка.

И кънти в мен Паисиев вик:

"Българино, какво с теб случва се

в крайна сметка?!"

II. Съдбоносен въпрос

Говорим и пишем с думи,

Излизащи сякаш от Матрица.

И виси със страшна сила

над нас, постоянно,

съдбоносен Въпросът:

Как да възродим Днес

Частица поне от Езика

на Захари Стоянов и в-к 'Марица?"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0