Смъртта ме обгръща във бяла завивка.
Тъй нежна, тъй топла - Смъртта...
А казват, че тя е със всички жестока,
че взема живот ей така...
Смъртта е със тяло на млада девица,
която развява коси.
Тя песни пее, раздава прашеца,
от който затваряш тъй леко очи...
От нея не бяга ни младо, ни старо,
тя стига до края на земята дори.
Омайва го леко със своето тяло
и взема го там, при себе си. ...