Oct 17, 2008, 1:44 AM

***

  Poetry » Love
1.1K 0 2
 

Като сърна изплашена избяга.

Като сълза във детските очи -

проблясна и търкулна се.

От гърлото ти стон откъсна се

и във задрямалата тишина

понесе се към висините.

Не си отивай, моля те, недей.

Аз искам да си винаги със мен.

Нуждая се от твойта топлина,

от нежните ти ласки

и сърцето ти любящо.

Аз цялата съм твоя

и горя за теб.

Обичам те!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йовка Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....