Dec 20, 2020, 9:12 AM

+++

  Poetry » Love
1.3K 4 2

Недосънувани

остават стъпките ти, 

ръцете ти, 

в ръцете ми - 

протегнати безбрежности. 

Недорисувани, 

недоцелувани 

остават очите ти. 

В очите ми, застинали пустини. 

Недостигнати, 

недокоснати, 

непрекосени

остават тъмнините. 

Оставаш ти 

във тъмното ми тъмно...

Оставаш. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Maria Radeva All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...