Enigma_n77 (Красимира Костадинова) Enigma_n77 (Красимира Костадинова)
7
May 25, 2007, 7:43 AM

* * *

  Poetry
1.4K 0 4

Доколко и... дали битието
реално зависи от... питието?
Дали собственици сме на тялото "наше"
или само... НАЕМАТЕЛИ, както ми се струВАШЕ?

Можем ли ЕДНОВРЕМЕННО в тяло ЕДНО
и Христос и... Лазар... да сме заЕДНО...
и когато Христос рече: "Стани и ХОДИ"...
за НОВ ЖИВОТ Лазар да се възРОДИ...

Доколко тогава... и ВОЛЯТА си Е "наша"
и КОЙ ли забъркал е цялата... КАША...
че СВОБОДАТА, която НИ ОСТАВА...
Е... да Я гълтаме и... произнасяме... "СЛАВА"...

А на мен не ми се ще... да съм машА
в нечия могъща... височайша ръка,
но какво ДРУГО да бъда, НЕ ЗНАЯ...
а колко МНОГО ми се... иска... ДА УЗНАЯ... ;))

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Костадинова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0