Играя този смешен дартс, а толкова ми е досадно.
Ръцете тъй ми омаляха, вратлето ми и то се схвана.
От пусто-в празно, сън-несън, и уж се сгрееш, а е хладно.
Дали инертност е това, или е просто част от плана?...
Изчерпих всичките страни - и губещи, и печеливши,
а чашата ми все е празна и няма кой да я долее.
Отидоха си всички "бъдещи", останаха ми само "бивши"
и примирено днес очето, дори не иска да сълзее.
А как веднъж, но до живот пречистващо да ги изплача -
не би! И по чии не знам отчаяности да ги пратя...
Уж в детството си за късмет - докосвах коминочистача,
магичността му не прозрях - в действителност май все си патя... ...