Aug 23, 2009, 10:05 PM

Фалософистка

1.1K 0 0

Ако издигна  в култ аз фалоса,

къде остава  мойта женска гордост,

така ранима  и несмогваща

да отхвърли твойта мъжка разпнатост.

 

Понякога те исках кат Христа,

тъй разпнат, ала   в моето легло,

със болката   и обречеността

на  великия предтеча, горящ

в  безумие  лъчисто  на  страстта!

 

Дали пък  не поисках много,

райски съд ли ще   реши  това?

Ако понякога  аз молих се на Бога,

зовяла съм  и  твойто име със тъга!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ева Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...