Слаба светлина есента донесе.

Чака тя, безвремието да отнеме.

Блато от немити мечти,

взиращо се в тъмни очи.

Падението идва след първия полет.

Слаб вик чу се. Есента донесе.

Потопена в онемял глас, тя се взираше.

Мрежа изплетена от лунни лъчи,

спусна се като завеса в тъмни очи.

Слаба светлина есента донесе.

Чака тя, безсмъртието да отведе.

Блато от немити мечти

изгуби се в тъмни очи.

Занемял славей сподави своята

жална песен – знаеше той

колко бледа бе тази есен.

Чака тя, безсмъртието да отведе.

Немощна светлина.

Окопите бяха верига от кошмари.

Есента това донесе.

Чакаше тя, безвремието да отнеме.

Блато от немити мечти,

взиращо се в тъмни очи.

Падението дойде след първия полет.