Jan 22, 2008, 6:26 PM

Фантазия

  Poetry » Love
1K 0 2

За мен си пропаст непребродна,
а искаше ми се да има мост.
За мен си тъмнина безплодна,
а искаше ми се да има лек.


За мен си само сън безкраен,
не искам да повярвам, но така е.
За мен си само блян нетраен,
не искам, ала и не зная.


За мен си истината в очите,
а исках да не си!
За мен си робство без окови,
не исках, ала беше ти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ян Тра All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...