Фантом
Из живота ми скита фантом.
Виждам сянката му зад ъглите.
Мойте мисли избрал е за дом,
тишина, самота - реквизитът.
Все го търся къде се е скрил,
всички лавици прах е защипал.
Спи светът, изтрезнял от мечти,
в звук от сакс вятър хлипа пресипнало...
Плът от сянка е. Изпосталял.
Преживява на фотосинтеза -
с лъч от две очи във огледалото
и сълза, от смеха им извезана...
Знам, за другите е непознат.
Само с пулс на сърцето е видим.
Аз съм кръглият му циферблат,
той - стрелките за време. И... движим.
© Гергана Иванова All rights reserved.
