Разперени мистично –
текстописци-спомени
диктуват
причудливи словеса –
внезапни отпечатъци
на обгорени съвести.
Търкалят се –
надолу,
по-надолу…
И акостират…
в най-дълбокото…
Бездънно бдение –
повеля
на пресипналите ветрове,
провиснали на Кръста,
обречени на тишина
и зрелищни несрети…
Фатална неизбежност –
от подстъпа
на Преизподнята
да търсиш
Съвършенството,
рисувайки
пътеките към Храма!
© Донка Василева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
