Фaтално (13 февруари, петък вечер )
Две думи:
- Здравей, защо погледна?
Няколко писма - стандартни фрази.
Среднощен разговор от скука.
Два часа:
- Господи, дали не съм изкукал.
Кратка среща,
сплетени ръце за поздрав,
разходка - ей така - безцелна,
с късен филм, запълващ часовете безразличие
и нищо обещаващо накрая.
Дежурно чао от благоприличие.
Последващ Упрек:
- Ти пак от тези си които ме желаят
за ден, а всъщност за греховна вечер.
- Не ще ме имаш!
- Аз не съм такава вече!
Бутилка вино във неделя вечер.
Порция уши и печка "Чудо".
Отпивам чаша стара болка
в средата на обикновена стая.
На пода седнал съм,
безкрайно те желая.
Неволен допир, изгаряща целувка,
безсънна нощ...
любов.
И твой съм вече.
- Къде си?
- Защо си толкова далече?
- Щастлива съм, обичам те!
- Желая те до мен във всяка вечер!
.....................................................
безкраен низ от думи
и красиви фрази
понеделник,
вторник,
сряда.
- Кога ще дойде петък вечер?
Забравил бях какво е да обичаш.
И болката, и нея бях забравил.
13 февруари, петък вечер.
© Митко Донев All rights reserved.
