ФАТАЛНО НАСЛЕДСТВО

Повтаряха ни някога до втръсване:
"Няма на земята по-щастливи!
Празнувайте!" И плюскаха до пръсване,
а ние бяхме гладни, мълчаливи.

Излъгаха ни, че са богове.
Челата ни от кланяне кървяха
и цял живот приведени одве,
тълпите подир лъжебог вървяха.

Вървяха и изпадаха във транс,
крещяха истерично: "Прав си, Боже!"
Инертни бяха. Истински миманс,
а боговете всъщност бяха вождове,

възможни само зарад глупостта 
на нас, миманса, простосмъртните.
А днес си мисля - жива е властта.
И илюзорни, боговете са безсмъртни.
03. 01. 2014 г.
Русе