Nov 10, 2021, 8:07 AM  

Фатмаците

  Poetry
629 3 7

Фатмаците са  -  като ято.

Летят из тъмни пещери.

В могили, в дупки под земята

и всевъзможни тъмнини.

 

Те, затъмняват хоризонти

като рояци скакалци.

Под строй събират вагабонти,

и поругават бъднини.

 

Разделят, мачкат и владеят.

Опустошават всеки свят.

С пагони страшно се гордеят.

С тях обещават благодат.

​​​​​​….

 

Фатмаците са  -  като ято.

Виреят, ако позволим.

С юмруци газят всичко свято.

И си мечтаят за режим.

 

 

Юри

Йовев

Ноември

2021 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Yuri Yovev All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ели, Иржи, по-далеч от такива!
  • Песента на Стефка Берова "Моряците са като ято..."звучи положително, докато тук твоите фатмаци...каквото и да значат, олицетворяват всичкото зло на живота, което затъмнява дори хоризонта! Това "...само ако позволим..." ми хареса, но...дано можем, Юри, щом са такова ято?!
  • Все се напъват да командват!
  • Доче! 😀
    Много нашенски юнаци
    са израсли сред фатмаци.
  • "Виреят, ако позволим."
    Тез птици, позволение не искат.
    Ако не им море до колене
    до нужното равнище го изплискват
    и правят си каквото им се ще.

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...