Падат облаци оловни,
вятър реже като нож.
Настроение дъждовно
сее февруарска нощ...
Вечер няма ги звездите,
тъмно е като във рог.
Лунен лъч самотен скита -
търси към земята брод...
Сънищата ми рисуват
цвят по цвят дъги без край.
И до болка пак жадувам
свежи пролетни утра...
© Вилдан Сефер All rights reserved.
а тя винаги идва...красива и бяла...с обич.