Февруарска вечер
Гонят се снежинките под уличната лампа,
зад прозореца замислена любувам им се аз.
Нежно прелъстява ме февруарската ми вечер -
разлъка, вино и лежерен джаз.
Навън виелицата снежна
ми прилича на твоята любов,
вятър мразовит сърдито вие,
но по-топъл е от теб и не така суров.
Притихнала съм в топлата ми стая,
останала съм без надежди, без мечти...
Ние няма да се срещнем вече...
и тази мисъл ме гнети.
...Но луната грее винаги самичка,
вятърът на никого не е жених...
Ние можем да сме двама...,
единствено в някой тъжен стих...
© Natalie All rights reserved.
