Feb 27, 2011, 6:29 PM

Февруарско венчило (Целият този февруари)

  Poetry » Love
763 0 3


Февруарско венчило

(Целият този февруари)


Целият...

под венчило се свива.


Зимата знае -

нещо от мен си отива.


Сълзите

си нижа на броеница,


няколко вече

съхнат по моите ресници.


В наша река

ще ги хвърля, дълбока.


Отрова ли е -

ще се измие, размие.


Остане ли - 

подире им ще се потиря.


Студената вода,

казват, и страхове лекува.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Боряна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...