ФЕЯ
Нощта облече роклята от вятър
постави колието от звезди
лек грим нанесе – като за театър
с вълшебство среса лунните коси
потрепна с мигли – мило и чаровно
огледа се във звездното небе
парфюма взе от времето дъждовно
и тръгна смело с босите нозе
премина над душите ни събрани
погали нежно мислите с ръка
докосна леко струните заспали
изпрати гълъб в нашите сърца...
23.06.2010
© Чавдар All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
