Филигранно стихче
ФИЛИГРАННО СТИХЧЕ
За рождения ден на Райсъна
Филигранно стихове четеш ти,
филигранно драскаш по душите
без високопарни и купешки
думи в тях. И нямаме насита,
пак да чуем дявола с копита
в черквата кафето как крадеше,
или как от Брягово отлитат
и последните души човешки.
И да чуем нашата България,
как я търсим, но не я намираме,
на Иван Николов как обагря ни
златна есен, щурчовото свирене.
Филигранно, леко и без щуране
думите ти лягат на сърцето,
стягат ни в капан растящи бурени
в нивата. И жали в теб поета.
От стиха ти радост или мъка
влиза във душите ни бездомни –
филигранно, тихо се промъкват
Райчовите думи... и се помнят.
© Иван Христов All rights reserved.
