Филмът е страшно голям
Филмът е страшно голям.
Трима сме в мрачна постеля.
Защо тя го поставя все там?
Защо не сме само двамата с нея?
Нямам кошмари, защото не спя.
Търся аз надежда в тази синева.
Нямам цигара, само ябълка в ръка.
Слънцето не изгрява, Ева не е у дома.
Споделям на познати или не това.
Искам да чуя „Ще те обикне тя!“
Чета в очите им „Бедничкият той!“
Все виждам косите ù... Боже мой!
Когато е далеч, искам да ù кажа сто неща.
Близо ли е, правя безлична тишина.
Уча за етика, а морално деградирал се чувствам.
Искам симпатетика, но брутално ограбен съм и лудвам.
Да гледам напред е разумно.
Да искам това изглежда безумно.
Полека-лека потъмнявам и груб ставам.
Тя това иска, но изпуска, че се осакатявам.
© Дан Дан All rights reserved.
