Философия
Чрез развитие материално,
стигаме равнище идеално,
а разделянето им наивно
иска поотделно да разкаже:
сочи ту духовно, ту сетивно
и от нещо все да ни откаже,
шепнейки за божество върховно,
замъглявайки равнището основно.
Но разделянето е греховно,
сочещо развитие духовно,
не зачитащо желание
в неговото мило естество
и чрез вихър на страдание,
екзалтирането става тържество,
удвоено чрез отвъдно – в Бог,
който, чрез проблемите ни, става строг.
Съшествуването рефлективно
е решение ефективно
за човека от съвременния свят,
който прави неговото “тяло”,
а това е планетарен всеобят,
с когото са в единно цяло
и затуй, в своята различност,
всеки търси нова идентичност.
В нишката на преживяване
става ежедневно отстояване,
на постигана с труд взаимност,
не допускаща дори и спора,
а прерастваща в интимност,
бореща се с оназ умора,
разрушаваща ни сетивата,
а чрез тях взривява добротата.
Рефлективното е съкровено:
като норма – най-обикновено,
но усилието заслужава-
да ни става то като поприще,
без някой да се заблуждава,
но е нужно тук добро равнище,
а човеъкт туй не го избира-
с наличното се ангажира.
Да, в усилие всеотдайно
стигаме развитието трайно
и делата, що се тука вършат
в действието отговорно,
няма индивида да прекършат
в съществуването спорно,
че в достойно основание,
разцъфтява и добро съзнание.
В пътя няма връщане обратно-
нормата е правилото златно
и това е неговата тайна
на бленуваната жива радост,
а целта за нас – добра и крайна,
свързваме с разбиране за сладост,
щом жената и мъжът – един за друг
са – съпруга тя, неин той съпруг.
© Валери Рибаров All rights reserved.
