Фина метафизика
Фина метафизика
на думите, до една със значение любов
Сънувах веднъж
как те поканих да присъстваш в живота ми
в една налудна нощ,
с плавно плуващи светулки в среднощни поля.
Пристигна уморен,
запали цигара веднага, щом седна на прага ми.
Препусна от хиляди мили
към мен и остана докрай – колкото трая съня.
Научих от теб
тъй важни неща – точно в колко се буди небето,
чия грижа е
да напои жаждата на пресъхнал поток,
кога и защо
поема обратен път назад, към реките, морето,
за тайните въздишки
на цяла върволица облаци получих урок.
Научих се още
как бързо ръмжащите кучета да кротвам,
как да простирам
в нозете ни дебел, пухкав килим от треви,
как с устни,
допрени до чашата виното да омагьосвам,
как точно птиците
ни учат що е то волност. И така до зори.
Сънувах,
или беше тук – не мога още да реша.
С отронена
тиха въздишка денят ми сънено проглежда.
Все някой
се погрижи да науча най-важните неща
и душата ми –
за кой ли път – да засели с плаха надежда.
© ТайнитеНаТавана СаМного All rights reserved.
