От гледане във пропасти,
във пропаст се превърна,
ужили ме.
Барутени ръцете ти,
по кожата-черупки,
седефени.
Заспали са очите ти,
от гледане във тъмното -
ожулени.
До пурпурно измислени
и бегло изиграни са
словата ти.
Полепнал си по мислите,
като прашецът от крила
на пеперуда,
събуждането ще е трудно
и тягостно, със тези бинтове
по думите.
© Ася All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
