Aug 3, 2010, 4:19 PM  

Фламбе

1.8K 0 4

След години на проза

и фотография

Всред пейзажност релефна

на монитора тих

След отчаяни опити

да завърнеме себе си

в този свят

тъй обсебен

от контекста

"велик"...

 

Не ни ли остава

единствено детството

и продавачът на ъгъла

на сладолед ...

А до него

гълтачът на огън

приветстващ ни ...

И сърцата ни

"ледени"

разгаряни в стих ...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия Андреева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...